svqt

Загубих чадъра си, който да ме пази от света
и сега ще трябва да подгизна във дъжда
но надявам се да не потна във кълта дано от бурята изляза с неокаляна душа
Опитвам се да намеря пьтя си
но все попадам във задьнените улици и чудя се „ Натук ли си", „ Сбърка ли" толкова е мрачно че не виждам и себе си
Пьтят някак си доведе ни във грозния свят облечен в безчувственост, обут выв сив
ЦВЯТ
Всеки втори на улицата ти е уж брат ама за проблемите му ставаш изведньж сляп
Кога ли пак ще настъпи светлина
и вместо да се храните ще си дадете добрина
няма да отказвате на молеща рька
и ще сте смели да признаете своята вина?
За любов сега са гладни нашите души
да започнем да ги храним, ама не с пари да загрбим принципа „ Кой как се уреди" и на падналия да помогнем без да въртим очи.
Потънали сме във льжи
избираме да вярваме в неискрените
Истини
когато трябва да се вика казваме мълчи
и после ще се питаме защо отново останахме сами