Моника

[Verse 1]
Гледам нагоре, но знам — гледам назад
светлината идва бавно, времето е капан
галактики се местят, без да питат нас
а ние спорим кой е прав, кой е глас
Черни дупки в мислите, тежки като страх
но не всичко тъмно значи край или грях
еволюцията шепне: „оцеляваш, ако се мениш“
животът не пита — просто се случва, ако смееш
[Pre-Drop]
Не предполагай.
Не знаеш какво гори в мен.
Не предполагай.
Виждаш само това, което времето ти е пратило.
[Drop / Chorus – spoken, ритмично]
Аз съм тук.
Между атоми и чувства.
Между тяло и съзнание.
Между страх и движение.
Аз съм тук.
И не съм тишина.
[Verse 2]
Метанови морета, чужди форми живот
ако там има пулс, той не мисли като Бог
може би и ние сме нечия далечна следа
сигнал, който пътува, но никой не чува сега
Тялото помни неща, които умът крие
сънища говорят, дори когато мълчиш
връзките болят, но и те са гравитация
дърпат те назад… или в нова формация
[Pre-Drop 2]
Не предполагай.
Не знаеш пътя ми.
Не предполагай.
Аз още се движа.
[Final Drop / Outro]
Ако ме чуеш — значи вече е минало.
Ако ме чувстваш — значи е реално.
Аз не съм край.
Аз съм процес.
И още се разширявам