Paroles
Загубих чадъра си, който да ме пази от света
и сега ще трябва да подгизна във дъжда
но надявам се да не потъна във кълта
дано от бурята изляза с неокаляна душа
Опитвам се да намеря пътя си
но все попадам във задънените улици
и чудя се ,, Натук ли си”, ,, Сбърка ли”
толкова е мрачно че не виждам и себе си
Кога ли пак ще настъпи светлина
и вместо да се храните ще си дадете добрина
няма да отказвате на молеща ръка
и ще сте смели да признаете своята вина?
и сега ще трябва да подгизна във дъжда
но надявам се да не потъна във кълта
дано от бурята изляза с неокаляна душа
Опитвам се да намеря пътя си
но все попадам във задънените улици
и чудя се ,, Натук ли си”, ,, Сбърка ли”
толкова е мрачно че не виждам и себе си
Кога ли пак ще настъпи светлина
и вместо да се храните ще си дадете добрина
няма да отказвате на молеща ръка
и ще сте смели да признаете своята вина?