свят

Загубих чадъра си, който да ме пази от света
и сега ще трябва да подгизна във дъжда
но надявам се да не потна във кълта
дано от бурята изляза с неокаляна душа
Опитвам се да намеря пьтя си
но все попадам във задьнените улици и чудя се „ Натук ли си", „ Сбърка ли" толкова е мрачно че не виждам и себе си
Пътят някак си доведе ни във грозния свят
облечен в безчувственост, обут във сив цвят
Всеки втори на улицата ти е уж брат
ама за проблемите му ставаш изведнъж сляп


Кога ли пак ще настъпи светлина
и вместо да се храните ще си дадете
добрина
няма да отказвате на молеща ръка
и ще сте смели да признаете своята вина?

За любов сега са гладни нашите души
да започнем да ги храним, ама не с пари
да загърбим принципа ,, Кой как се уредѝ”
и на падналия да помогнем без да въртим очи.

Потънали сме във лъжи
избираме да вярваме в неискрените истини
когато трябва да се вика казваме мълчи
и после ще се питаме защо отново останахме сами